Зона за интервюта Кирил Глушков

 

Кирил Глушков е мениджър „събития“ в „Каменица“ и почитател на футбола. Участва в първия турнир на Каменица Фен Купа през далечната 2003, а само година по-късно Кико вече стои зад организацията на най-големия турнир за аматьорски футбол в България. И така вече 17 издания. Подкрепя победителите и успокоява победените, създава трайни приятелства и незабравими емоции.

Кой те запали по футбола?

Изцяло сам се запалих по футбола, при това малко по-късно от останалите момчета в училище. Бях на 9 години, когато една вечер в нас бях сам в хола и загледах мач по телевизията. Мачът се оказа много драматичен и преобърна живота ми. Буквално от другия ден започнах активно да играя футбол по цял ден. От най-слабия по футбол в моя клас (тъй като изобщо не ми беше интересно до този момент) само за една година станах най-добрия и спечелих доста ученически награди. Успоредно започнах да тренирам и във футболна школа.

С кой номер се състезаваш и има ли той специално значение за теб?

Номер 11. Любимо число от дете. С този номер играех в официалните ми мачове години наред, минавайки през детско юношеските школи. Оттогава до ден днешен това число ми носи много късмет и успехи.

Помниш ли първия си гол и как се почувства след него?

Те са хиляди и помня много от тях, но точно за първия не се сещам. Със сигурност е бил в училищния двор.

Изживяваш ли всяка победа с шампионите на Каменица Фен Купа?

Разбира се. Ние с всички момчета се познаваме отлично и с много от тях сме добри приятели. Винаги се вълнувам, когато на терена играят отбори, с които се познаваме и имаме нашата си Каменица Фен Купа история.

Какво е чувството да стиснеш ръката на Неймар?

Това е малко грешен въпрос (смее се). Не съм стискал ръката на никоя от „звездите“ на Барселона, защото аз направих вечната снимка на „Каталунците“ (Кирчево) с тях, но това изживяване също ще помня завинаги.

С кого изпи първата си бира?

С момчетата от квартала на тогавашната пейка пред блока.

Ако можеше да избираш между сегашната си професия и професионален футболист, какво би избрал?

Сигурно професионален футболист, но не съжалявам за нищо. Съдбата си знае най-добре. Щастлив съм, че работя тази работа и че така ми се случва живота.

Има ли нещо, с което аматьорският футбол превъзхожда професионалния?

Има, да. По-динамичен е, на моменти дори по-атрактивен. Мини футболът ти дава онзи заряд, който е най-близо до професионалния футбол. Усещането, че и ти вкара гол като някой от „големите“, че ти даде онзи пас като „този вчера от финала по телевизията“ или че спаси дузпа, както „големите вратари“. Най- хубавото на мини футбола е, че никой не играе за пари, а от любов към играта. Това прави огромната разлика между Каменица Фен Купа и професионалния футбол.

Ако беше световна футболна звезда, щеше ли да си претенциозен и за какво?

Разбира се. Аз и сега съм претенциозен. Човек е хубаво да има критерии, стандарти, принципи, статус, самочувствие и да не спира да се учи цял живот. Претенциозен съм към отношението на хората. Държа на честността, коректността и уважението. Разбира се, че ще имам претенции, ако някое от тях липсва. Убеден съм, че това нямаше да е по-различно, ако бях голям футболист.

Какво е Каменица Фен Купа за теб?

Начин на живот.